прозїѧва́тисѧ
прозїѧва́тисѧ [прозияватися]
Фл ‹Прозиявати(ся)›. Совр. нет. ▸ Зевать. ◂ Прол. Дек., 26.
Алекс ‹прозіява́тися›, ваюся, ешися, зѣвать, позѣвывать. Соб: 196. Прол: Дек: 26.
чс -
прозїѧва́тисѧ [прозияватися]
Фл ‹Прозиявати(ся)›. Совр. нет. ▸ Зевать. ◂ Прол. Дек., 26.
Алекс ‹прозіява́тися›, ваюся, ешися, зѣвать, позѣвывать. Соб: 196. Прол: Дек: 26.
чс -