произгна́ти
произгна́ти [произгнати]
Фл ‹Произгнати›. Совр. нет. ▸ Выгнать, изгнать. ◂ Мин. Дек., 25.
Алекс ‹произгна́ну бы́ти›, тоже что исключену, изгнану быть. Мин: мѣс: Дек: 25.
чс *
gr произгна́ти: V,pf,tran; :
произгна́ти [произгнати]
Фл ‹Произгнати›. Совр. нет. ▸ Выгнать, изгнать. ◂ Мин. Дек., 25.
Алекс ‹произгна́ну бы́ти›, тоже что исключену, изгнану быть. Мин: мѣс: Дек: 25.
чс *
gr произгна́ти: V,pf,tran; :