прѧде́нїе

прѧде́нїе [прядение]


Фл ‹Прядение›. ▸ Действие по зн. гл. ‘прясть’ (т. е. скручивая волокно, делать нити); пряжа (совр. нет). ◂ Жит. Стеф. Перм., 776.


Дерив Действие по гл. прѧ́сти


чс 1 ВЗ=1


gr пряде́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc