прѧде́нїе [прядение]
Фл ‹Прядение›. ▸ Действие по зн. гл. ‘прясть’ (т. е. скручивая волокно, делать нити); пряжа (совр. нет). ◂ Жит. Стеф. Перм., 776.
Дерив Действие по гл. прѧ́сти
чс 1 ВЗ=1
gr пряде́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc