пꙋска́ти

пꙋска́ти [пускати]


Св ‹пꙋска́ти, пꙋща́ти, пꙋсти́ти› — издавать из себя: Иисус же пущ глас велий, издше (Мк. 15, 37).


чс *


gr пуска́ти: V,ipf,tran; :