пꙋска́ти

пꙋска́ти [пускати]

Св ‹пꙋска́ти, пꙋща́ти, пꙋсти́ти› — издавать из себя: Иисус же пущ глас велий, издше (Мк. 15, 37).

чс *

gr пуска́ти: V,ipf,tran; :