разгра́бити
разгра́бити [разграбити]
Фл ‹Разграблять›, ‹разграбить›. ▸ Ограблять. ◂ Супр., 329, 6. Панд. Ант. XI в., л. 85.
чс 1 ВЗ=1
gr разгра́бити: V,pf,tran; inf
разгра́бити [разграбити]
Фл ‹Разграблять›, ‹разграбить›. ▸ Ограблять. ◂ Супр., 329, 6. Панд. Ант. XI в., л. 85.
чс 1 ВЗ=1
gr разгра́бити: V,pf,tran; inf