растни́ти

растни́ти [растнити]

Св ‹растни́ти, -ѣва́ти› — рассечь, расколоть.

Дч* ‹растнѣва́ю› глаг. 1) (греч. σχίζω) колю, раскалываю; 2) терзаю, разрываю на части. Воста́въ же а҆враа́мъ ѹ҆́трѡ, ѡ҆сѣдла̀ ѻ҆слѧ̀ своѐ: поѧ́тъ же съ собо́ю два̀ ѻ҆́трѡчища и҆ і҆саа́ка сы́на своего̀: и҆ растни́въ дрова̀ во всесожже́нїе, воста́въ и҆́де, и҆ прїи́де на мѣ́сто, є҆́же речѐ є҆мꙋ̀ бг҃ъ (Быт. 22, 3). а҆́зъ посла́хъ ѻ҆́троки моѧ̑ прⷪ҇ро́ки къ ва́мъ, и҆̀хже є҆́мше ѹ҆би́сте, и҆ растни́сте тѣлеса̀ и҆́хъ, и҆́хже кро́ве взыщꙋ̀, гл҃етъ гдⷭ҇ь (3 Ездр. 1, 32).

СЦРЯ ‹растнѣва́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›; ‹растни́ти›, гл. д. Церк. ▸ Разрубать, раскалывать. ◂ Растнивъ дрова во всесожженіе, воставъ иде. Быт. XXII. 3.

чс *

gr растни́ти: V,pf,tran; ˜