растни́ти
растни́ти [растнити]
Св ‹растни́ти, -ѣва́ти› — рассечь, расколоть.
Дч* ‹растнѣва́ю› глаг. 1) (греч. σχίζω) колю, раскалываю; 2) терзаю, разрываю на части. Воста́въ же а҆враа́мъ ѹ҆́трѡ, ѡ҆сѣдла̀ ѻ҆слѧ̀ своѐ: поѧ́тъ же съ собо́ю два̀ ѻ҆́трѡчища и҆ і҆саа́ка сы́на своего̀: и҆ растни́въ дрова̀ во всесожже́нїе, воста́въ и҆́де, и҆ прїи́де на мѣ́сто, є҆́же речѐ є҆мꙋ̀ бг҃ъ (Быт. 22, 3□). а҆́зъ посла́хъ ѻ҆́троки моѧ̑ прⷪ҇ро́ки къ ва́мъ, и҆̀хже є҆́мше ѹ҆би́сте, и҆ растни́сте тѣлеса̀ и҆́хъ, и҆́хже кро́ве взыщꙋ̀, гл҃етъ гдⷭ҇ь (3 Ездр. 1, 32□).
СЦРЯ ‹растнѣва́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›; ‹растни́ти›, гл. д. Церк. ▸ Разрубать, раскалывать. ◂ Растнивъ дрова во всесожженіе, воставъ иде. Быт. XXII. 3.□
чс *
gr растни́ти: V,pf,tran; ˜