рꙋви́мовъ

рꙋви́мовъ [рувимов]


ГлтНЗ ‹рꙋві́мовъ› (τοῦ Ῥουβὴν, Rubenis) – Рувимов (Рувима). Откр 7:5 Ѿ колѣ́на рꙋві́мова двана́десѧть ты́сѧщъ запечатлѣ́нныхъ.


Дерив Притяж. к рꙋви́мъ


Ник [сы́нъ рꙋви́мль (рꙋви́ма), пле́мѧ рꙋви́мле (рꙋви́мово), рꙋви́мъ] ‘Рувимово колено’ (Чис 1:20-21) — заняло удел в Обетованной земле на в. от Иордана между Арноном с ю. и Иацером с с., Галадом с в. и Иорданом с з. […]


чс *


gr руви́мовъ: A,poss; :