сопꙋ́тникъ

сопꙋ́тникъ [сопутник]

Фл ‹Сопутник›. ▸ Спутник, тот, кто находится в пути, в дороге вместе с кем-л. (совр. устар.); сотрудник (совр. нет). ◂ Пат. Син., 257.

чс 2 МнК=1 Проч=1

gr сопу́тникъ: S,m,anim; sg,nom