сопꙋ́тникъ
сопꙋ́тникъ [сопутник]
Фл ‹Сопутник›. ▸ Спутник, тот, кто находится в пути, в дороге вместе с кем-л. (совр. устар.); сотрудник (совр. нет). ◂ Пат. Син., 257.
чс 2 МнК=1 Проч=1
gr сопу́тникъ: S,m,anim; sg,nom
сопꙋ́тникъ [сопутник]
Фл ‹Сопутник›. ▸ Спутник, тот, кто находится в пути, в дороге вместе с кем-л. (совр. устар.); сотрудник (совр. нет). ◂ Пат. Син., 257.
чс 2 МнК=1 Проч=1
gr сопу́тникъ: S,m,anim; sg,nom