сострада́льникъ

сострада́льникъ [сострадальник]

Фл ‹Сострадалец›. (совр. устар.), ‹сострадальник› (совр. нет). ▸ Тот, кто страдает вместе с кем-л. ◂ Мин. Февр., 28. Жит. Феод., 156 об. 17.

чс -

См. сострада́лецъ:, сострада́льница: