стира́тисѧ

стира́тисѧ [стиратися]

СЦРЯ ‹стира́тися› ‹ра́юся›, ‹ра́ешися›; ‹сотре́тися›, гл. стр. Церк. ▸ Быть сокрушаему, разрушаему, раздробляему. ◂ Имже сильныхъ держава сотреся. Ирм. на Рожд. Христ.

чс *

gr стира́тися: V,ipf,intr,med; :