стѧжа́ти

стѧжа́ти [стяжати]

od ‹Стѧжа́ю› приобретаю

Св приобресть, снискать.

Дч* ‹стѧжа́ю› глаг. (греч. κτάομαι) — приобретаю въ пеще́рѣ сꙋгꙋ́бѣй, ꙗ҆́же прѧ́мѡ мамврі́и въ землѝ ханаа́ни, ю҆́же стѧжа̀ а҆враа́мъ пеще́рꙋ ѹ҆ є҆фрѡ́на хетте́анина въ стѧжа́нїе гро́ба (Быт. 49, 30)..

СЦРЯ ‹стяжава́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›; ‹стяжа́ти›, гл. д. Церк. 1) ▸ Снискивать, пріобрѣтать. ◂ Аще стяжеши друга, во искушеніи стяжи его. Сир. VI. 7. 2) ▸ Содержать. ◂ И вѣдѣти комуждо отъ васъ свой сосудъ стяжавати во святыни и чести. 1 Сол. IV. 4.

Фл ‹Стяжать›. ▸ Приобретать (совр. нет); сохранять (совр. нет); возвращать (совр. нет); давать средства на сооружение чего-л. (совр. нет); наживать, приобретать, проявляя корыстолюбие (дрр. нет); достигать (дрр. нет). ◂ Клоц. 1, 945. Изб. 1076 г., 82, 5.

САР-1 ‹Стяжева́ю› и ‹Стяжа́ю›, ешь, стяжа́лъ, стяжу̀, жева́ть, стяжа́ть. гл. д. Сл.
Снискиваю, приобрѣтаю.
‹Позна волъ стяжавшаго и́›. Исаіи I. 3.
‹Не стяжите злата, ни сребра›. Машѳ: IX. 9.
‹Сей убо стяжа село отъ мзды›. Дѣян: I. 16.
‹Онъ стяжалъ послѣ предковъ великое имѣніе›.
→САР-1 т.6, с.381

Дерив Сов. вид к стѧжава́ти, стѧжева́ти

чс 163 ВЗ=2 АП=1 АПБ=1 Окт=1 МнП=2 МнС=3 МнК=16 ТрП=4 Слж=1 Акф=2 Сол=2 ПрБ=1 Проч=71

gr стяжа́ти: V,pf,tran; inf