стѧжава́ти
стѧжава́ти [стяжавати]
od ‹Стѧжава́ю› приобретаю, получаю, имею, употребляю, пользуюсь, принимаю, присоединяю, люблю, полагаю
Дч* ‹стѧжа́ю› глаг. (греч. κτάομαι) — приобретаю въ пеще́рѣ сꙋгꙋ́бѣй, ꙗ҆́же прѧ́мѡ мамврі́и въ землѝ ханаа́ни, ю҆́же стѧжа̀ а҆враа́мъ пеще́рꙋ ѹ҆ є҆фрѡ́на хетте́анина въ стѧжа́нїе гро́ба (Быт. 49, 30□)..
СЦРЯ ‹стяжава́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›; ‹стяжа́ти›, гл. д. Церк. 1) ▸ Снискивать, пріобрѣтать. ◂ Аще стяжеши друга, во искушеніи стяжи его. Сир. VI. 7.□ 2) ▸ Содержать. ◂ И вѣдѣти комуждо отъ васъ свой сосудъ стяжавати во святыни и чести. 1 Сол. IV. 4.□
Фл ‹Стяжевати›, ‹стяжавати›. Совр. нет. ▸ Приобретать, получать; содержать, присоединять; полагать. ◂ 1 Сол. 6, 7.
чс 3 АП=1 АПБ=1 Проч=1
gr стяжава́ти: V,ipf,tran; inf