жидови́нъ

жидови́нъ [жидовин]

od Иудей

Дч* сущ. еврей по рождению. Глаго́ла є҆мꙋ̀ жена̀ самарѧны́нѧ: ка́кѡ ты̀ жидови́нъ сы́й ѿ менє̀ пи́ти про́сиши (Иоан. 4, 9).

Фл ‹Жидовин›, ‹жидин›. Совр. нет. ▸ Иудей, еврей. ◂ Зогр., Остр., Ио., 18, 35. Вост.

Алекс ‹жидови́нъ› и ‹жи́дъ›, тоже что Іудей, Іудеанинъ. Іоан: 4. 9. и 18. 35. Дѣян: 21. 39.

ГлтНЗ ‹жидови́нъ, жи́дъ› (Ἰουδαῖος, Judæus) – Иудеянин, Иудей. Ин 1:19 є҆гда̀ посла́ша жи́дове ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма і҆ере́євъ и҆ леѵі́тѡвъ.

чс 6 ЕВ=2 АПБ=1 ЕВБ=2

gr жидови́нъ: S,m,anim; sg,nom