сꙋні́нъ

сꙋні́нъ [сунин]


Ник [санні́съ, сꙋні́нъ] ‘Шуни’ (спокойный, счастливый; Быт 46:16□, Чис 26:15□) из сынов Гада, сына Иакова. От него поколение Шуниево.


чс *


gr суні́нъ: S,m,anim,persn; :