сꙋні́нъ

сꙋні́нъ [сунин]

Ник [санні́съ, сꙋні́нъ] ‘Шуни’ (спокойный, счастливый; Быт 46:16, Чис 26:15) из сынов Гада, сына Иакова. От него поколение Шуниево.

чс *

gr суні́нъ: S,m,anim,persn; :