тектѡ́нъ [тектон]
od ‹Текто́нъ› плотник
Дч* ‹текто́нъ› (греч.) — плотник. не се́й ли є҆́сть тектѡ́нъ, сн҃ъ мр҃і́инъ (Марк. 6, 3□).
чс 3 ЕВ=1 ЕВБ=1
gr тектѡ́нъ: S,m,anim; sg,nom