фарїсе́евъ [фарисеев]
Фл ‹Фарисеов›, ‹фарисеев›, ‹фарисеин›. Совр. нет. ▸ Принадлежащий фарисею. ◂ Супр., 290.? Остр., Л., 7, 37.? Усп. сб., 195 в 1–2.
Дерив Притяж. к фарїсе́й
чс 2 ТрП=1
gr фарісе́евъ: A,poss; brev,sg,m,nom/acc