шепта́нїе

шепта́нїе [шептание]


od клевета, ябедничество


Св клевета, наушничество.


Дч* сущ. клевета. ꙗ҆́рѡсти, рє́ти, клеветы̑, шепта́нїѧ, кичє́нїѧ, нестроє́нїѧ (2 Кор. 12, 20).


Фл ‹Шептание›. ▸ Шепот; клевета, сплетня. ◂ Панд. Ант. XI в., л. 74.


ГлтНЗ (ψιθυρισμός, susurratio) – ябеда. 2Кор 12:20 да не ка́кѡ (бꙋ́дꙋтъ) рвє́нїѧ, за̑висти, ꙗ҆́рѡсти, рє́ти, клеветы̑ (ябед), шепта́нїѧ.


чс *


gr шепта́ніе: S,n,inan; :