шепта́нїе
шепта́нїе [шептание]
od клевета, ябедничество
Св клевета, наушничество.
Дч* сущ. клевета. ꙗ҆́рѡсти, рє́ти, клеветы̑, шепта́нїѧ, кичє́нїѧ, нестроє́нїѧ (2 Кор. 12, 20□).
Фл ‹Шептание›. ▸ Шепот; клевета, сплетня. ◂ Панд. Ант. XI в., л. 74.
чс *
gr шепта́ніе: S,n,inan; :