ѡ҆грѣ́ти
ѡ҆грѣ́ти [огрети]
od пригреть
Сд ‹ѡ҆грѣ́ти (ѡ҆грѣ́ю)› пригреть: да и҆ на́съ ѡ҆грѣ́етъ а҆враа́мово нѣ́дро чтобы и нас (как Лазаря) пригрело лоно Авраамово (ТП вт 1 трипесн 2, 8–5).
СЦРЯ ‹огрѣва́ть› ‹ва́ю›, ‹ва́ешь›; ‹огрѣ́ть›, гл. д. 1) ▸ Сообщать теплоту; согрѣвать. ◂ Егда же огрѣваше солнце, растаяваше. Исх. XVI. 21.□
чс *