ѡ҆тѧзова́ти

ѡ҆тѧзова́ти [отязовати]

СЦРЯ ‹отязова́ти› ‹зу́ю›, ‹зу́еши›; ‹отяза́ти›, гл. д. Церк. ▸ Истязовать, испытывать. ◂ Отязующе сами себе, вину исповѣдаста похотѣнія своего. Прол. Дек. 17.

Фл ‹Отязовати›, ‹отязати›. Совр. нет. ▸ Спрашивать; испытывать; истязать; натягивать. ◂ Супр., 504, 23. Прол. Дек., 17.≈

чс -

См. ѡ҆тѧза́ти