а҆лкота̀

а҆лкота̀ [алкота]


СЦРЯ ‹алкота̀› ‹ы̀›, с. ж. Церк. ▸ Воздержаніе отъ пищи, пощеніе. ◂


Фл ‹Алкота›. Совр. нет. ▸ Сильное чувство голода; пост. ◂ Изб. 1076 г., 49.≈


чс -