а҆лкота̀

а҆лкота̀ [алкота]

СЦРЯ ‹алкота̀› ‹ы̀›, с. ж. Церк. ▸ Воздержаніе отъ пищи, пощеніе. ◂

Фл ‹Алкота›. Совр. нет. ▸ Сильное чувство голода; пост. ◂ Изб. 1076 г., 49.≈

чс -