а҆нафѡ́ра [анафора]
Дч* ‹а҆нафора́› (сущ. греч. ἀναφορά) возношение, приношение Требн. лист. 352; иногда просфора.
чс 1 Тип=1
gr анафо́ра: S,f,inan; sg,nom
См| а҆нафо́ра