безпрепѧ́тнѡ

безпрепѧ́тнѡ [безпрепятно]

Фл ‹Беспрепятно›. Совр. нет. ▸ Без помехи, беспрепятственно. ◂ Д. патр. Ник., 342.≈

чс 1 Проч=1

gr безпрепя́тнѡ: ADV;