безпрепѧ́тнѡ

безпрепѧ́тнѡ [безпрепятно]


Фл ‹Беспрепятно›. Совр. нет. ▸ Без помехи, беспрепятственно. ◂ Д. патр. Ник., 342.≈


чс 1 Проч=1


gr безпрепя́тнѡ: ADV;