брата́ничь [братаничь]
СЦРЯ ‹брата́ничъ› ‹а›, с. м. Церк. ▸ Братнинъ сынъ; племянникъ. ◂ Слышавъ же Аврамъ, яко плѣненъ бысть Лотъ братаничъ его. Быт. XIV. 14.□
чс 8 ВЗ=1 МнП=2 МнО=1 МнК=3 ТрЦ=1
gr брата́ничь: S,m,anim; sg,nom