велблю́дъ

велблю́дъ [велблюд]


СЦРЯ ‹велблю́дъ› ‹а›, с. м. Церк. ▸ Camelus, животное четвероногое. Разсѣдла велблюды, и даде плевы и сѣно велблюдомъ. Быт. XXIV. 32.□ ◂


чс 1


gr вельблю́дъ: S,m,anim; sg,nom

См· вельблю́дъ