велблю́дъ

велблю́дъ [велблюд]

СЦРЯ ‹велблю́дъ› ‹а›, с. м. Церк.Camelus, животное четвероногое. Разсѣдла велблюды, и даде плевы и сѣно велблюдомъ. Быт. XXIV. 32.

чс 1

gr вельблю́дъ: S,m,anim; sg,nom

См| вельблю́дъ