возгласи́тисѧ

возгласи́тисѧ [возгласитися]

Фл ‹Возглашаться›, ‹возгласиться›. ▸ Страд. к ‘возглашать’, ‘возгласить’. ◂ Алф. XVII в., 64 об.

Дерив Возвр. к возгласи́ти

чс *

gr возгласи́тися: V,pf,intr,med; :