возгласи́тисѧ

возгласи́тисѧ [возгласитися]


Фл ‹Возглашаться›, ‹возгласиться›. ▸ Страд. к ‘возглашать’, ‘возгласить’. ◂ Алф. XVII в., 64 об.


Дерив Возвр. к возгласи́ти


чс *


gr возгласи́тися: V,pf,intr,med; :