вѣ́жди

вѣ́жди [вежди]

Св ‹вѣ́жди› — веко, кожица, прикрывающая глазное яблоко.

Дч* ‹вѣ́жда› сущ. ресница. ѻ҆́чи є҆гѡ̀ на ни́щаго призира́етѣ, вѣ̑жди є҆гѡ̀ и҆спыта́етѣ сы́ны человѣ́чєскїѧ (Пс. 10, 4 и 131, 4).

СЦРЯ ‹вѣ́жда› ‹ы›, употребительнѣе во мн. ‹вѣ́жди›, ‹ей›, с. ж. Церк. ▸ Кожица, покрывающая глазное яблоко. ◂ Аще дамъ сонъ очима моима, и вѣждома моима дреманіе. Псал. CXXXI. 4.

САР-1 ‹ВѢ́ЖДА›, ды, но употребительнѣе во множ. числѣ. ‹Вѣ́жди›, ждей. с. ж. Сл.
Кожица закрывающая глазъ; вѣко.
‹Чрево мое згорѣ отъ плача, на вѣждахъ моихъ стѣнь смертная›. Іов. XVI. 16.
‹Аще дамъ сонъ очима моима и вѣждома моима дреманіе›. Псал. CXXXI. 4.
→САР-1 т.1, с.963

чс 5 ВЗ=1 СлП=1 Проч=1

gr вѣ́жди: S,f,inan,pl; pl,nom/acc

См| вѣ̑жди