гомо́ла

гомо́ла [гомола]


od кусок, катыш


Дч* сущ. комок, кусок. И҆ взѧ̀ данїи́лъ смо́лꙋ и҆ тꙋ́къ и҆ во́лнꙋ, и҆ возварѝ вкꙋ́пѣ, и҆ сотворѝ гомо́лꙋ (Дан. 14, 27).


СЦРЯ ‹гомо́ла› ‹ы›, с. ж. Церк. ▸ Комокъ, катышекъ. ◂ Взя Даніилъ смолу, и тукъ, и волну, и возвари вкупѣ, и сотвори гомолу. Дан. XIV. 27.


Алекс ‹гомо́ла› и ‹гомо́ля›, комокъ, кусокъ, катышъ, толща. Дан: 14. 27. Прол: Дек: 15.


чс *


gr гомо́ла: S,f,inan; :