дарова́тель

дарова́тель [дарователь]

Фл ‹Дарователь›. Совр. нет. ▸ Тот, кто дарует благо, кто дарит; тот, кто наделяет чем-л. ◂ Пат. Син., 121.

САР-1 ‹Дарова́тель›, ля. с. м.
Тотъ, кто что кому даруетъ или даровалъ.
→САР-1 т.2, с.468

чс *

gr дарова́тель: S,m,anim; :