дво́ица

дво́ица [двоица]


Св два, пара, чета.


Фл ‹Двоица›. Совр. нет. ▸ Пара, чета; двойка. ◂ Мин. 1097 г. Ноябрь, 3.


Алекс ‹дво́ица›, то есть два, пара. Апок: 9. 16.


чс 65 МнП=2 МнК=47 ТрП=4 Тип=3


gr дво́ица: S,f,inan; sg,nom

См| дво́ицею