дво́ица [двоица]
Св два, пара, чета.
Фл ‹Двоица›. Совр. нет. ▸ Пара, чета; двойка. ◂ Мин. 1097 г. Ноябрь, 3.
Алекс ‹дво́ица›, то есть два, пара. Апок: 9. 16□.
чс 65 МнП=2 МнК=47 ТрП=4 Тип=3
gr дво́ица: S,f,inan; sg,nom
См| дво́ицею