дѣ́вственница
дѣ́вственница [девственница]
САР-1 ‹Дѣ́вственникъ›, ка. с. м. ‹Дѣвственница›, цы. с. ж. Сл.
Сохраняющій, соблюдающій дѣвство; чисто, непорочно живущій.
‹Зане дѣвственницы суть: сіи послѣдуютъ агнцу›. Апок. XIV. 4.□
‹Величія твоя дѣвственниче кто повѣсть?› Конд. 26. Сентябр.
→САР-1 т.2, с.856
чс *
gr дѣ́вственница: S,f,anim; :