же́рновъ
же́рновъ [жернов]
od жернов
Дч* сущ. (греч. μύλος) — камень, употребляемый для молотьбы. И҆ и҆́змретъ всѧ́къ пе́рвенецъ въ землѝ є҆гѵ́петстѣй, ѿ пе́рвенца фараѡ́нова, и҆́же сѣди́тъ на престо́лѣ, и҆ да́же до пе́рвенца рабы́ни, ꙗ҆́же ѹ҆ же́рнѡвъ, и҆ до пе́рвенца всѧ́кагѡ скота̀ (Исх. 11, 5□).
ГлтНЗ (μύλος, mola) – жернов. Мф 18:6□ да ѡ҆бѣ́ситсѧ же́рновъ ѻ҆се́льскїй на вы́и є҆гѡ̀.
чс 5 ЕВ=2 АП=1 ЕВБ=2