желтѧни́ца

желтѧни́ца [желтяница]


od желтуха, 2. салат, горькое зелье


Дч* сущ. 1) желтуха, болезнь; 2) горькое зелье, салат. и҆ а҆́зъ сотворю̀ си́це ва́мъ, и҆ наведꙋ̀ на ва́съ скꙋ́дость и҆ кра́стꙋ, и҆ желтѧни́цꙋ врежда́ющꙋю ѻ҆́чи ва́ша и҆ дꙋ́шы ва́шѧ и҆стаева́ющꙋю (Лев. 26, 16).


Фл ‹Желтяница›. Совр. нет. ▸ Желтуха, болезнь печени. ◂ Лев., 26, 16.≈


чс *


gr желтяни́ца: S,f,inan; :