желтѧни́ца
желтѧни́ца [желтяница]
od желтуха, 2. салат, горькое зелье
Дч* сущ. 1) желтуха, болезнь; 2) горькое зелье, салат. и҆ а҆́зъ сотворю̀ си́це ва́мъ, и҆ наведꙋ̀ на ва́съ скꙋ́дость и҆ кра́стꙋ, и҆ желтѧни́цꙋ врежда́ющꙋю ѻ҆́чи ва́ша и҆ дꙋ́шы ва́шѧ и҆стаева́ющꙋю (Лев. 26, 16□).
Фл ‹Желтяница›. Совр. нет. ▸ Желтуха, болезнь печени. ◂ Лев., 26, 16.≈
чс *
gr желтяни́ца: S,f,inan; :