запорꙋчи́ти

запорꙋчи́ти [запоручити]


od ‹Запорꙋчить› обручить, сосватать


СЦРЯ ‹запоруча́ти› ‹ча́ю›, ‹ча́ешь›; ‹запоручи́ти›, гл. д. Церк. ▸ Завѣщевать, обнадеживать, обѣщать. ◂ Соборн. 107 на об.


Фл ‹Запоручати›, ‹запоручити›. Совр. нет. ▸ Поручать, делать распоряжение. ◂ Ав., Кн. бес., 293.


чс -

См. запорꙋча́ти