и҆з̾ѡржа́вѣти
и҆з̾ѡржа́вѣти [изоржавети]
СЦРЯ ‹изоржа́вѣть› сов. гл. ‹ржа́вѣть›.
Фл ‹Из(о)ржавети›. Совр. нет. ▸ Заржаветь; покрыться пятнами. ◂ ВМЧ, Дек., 1887.
САР-1 ‹Изоржа́вѣть›, изоржа́вѣлъ, изоржа́вѣю. гл. ср. нед.
Повредиться ржавчиною.
‹Злато и сребро изоржавѣ›. Іаков. V. 3.□
→САР-1 т.5, с.142
чс *
gr изоржа́вѣти: V,pf,intr; :