трꙋбле́нїе

трꙋбле́нїе [трубление]

od игра на трубе

Дч* сущ. игра на трубе. и҆ бы́сть є҆ди́нъ гла́съ въ трꙋбле́нїи и҆ въ ѱалмопѣ́нїи и҆ въ возглаше́нїи гла́сомъ є҆ди́нымъ є҆́же хвали́ти и҆ и҆сповѣ́датисѧ гдⷭ҇еви (2 Пар. 5, 13).

Фл ‹Трубление›. Совр. нет. ▸ Действие по зн. гл. ‘трубить’. ◂ Супр., 275. 2 Пар. 5, 12.

САР-1 ‹Трубле́ніе›, нія. с. ср.
Дѣйствіе трубящаго, играніе на трубѣ.
‹Бысть единъ гласъ въ трубленіи›. 2. Парал. V. 13.
→САР-1 т.6, с.293

Дерив Действие по гл. трꙋби́ти

чс -

См. труби́ти: