трꙋбле́нїе
трꙋбле́нїе [трубление]
od игра на трубе
Дч* сущ. игра на трубе. и҆ бы́сть є҆ди́нъ гла́съ въ трꙋбле́нїи и҆ въ ѱалмопѣ́нїи и҆ въ возглаше́нїи гла́сомъ є҆ди́нымъ є҆́же хвали́ти и҆ и҆сповѣ́датисѧ гдⷭ҇еви (2 Пар. 5, 13□).
Фл ‹Трубление›. Совр. нет. ▸ Действие по зн. гл. ‘трубить’. ◂ Супр., 275. 2 Пар. 5, 12.
САР-1 ‹Трубле́ніе›, нія. с. ср.
Дѣйствіе трубящаго, играніе на трубѣ.
‹Бысть единъ гласъ въ трубленіи›. 2. Парал. V. 13.□
→САР-1 т.6, с.293
Дерив Действие по гл. трꙋби́ти
чс -
См. труби́ти: