и҆звнꙋ́трь

и҆звнꙋ́трь [извнутрь]


od изнутри


Дч* нареч. с внутренней части, изнутри. и҆звнꙋ́трь бо ѿ се́рдца человѣ́ческа помышлє́нїѧ ѕла̑ѧ и҆схо́дѧтъ (Марк. 7, 21).


Фл ‹Извнутрь›, ‹извнутрьуду›, нар. и пред. ▸ Извнутри; (?)снаружи. ◂ Супр., 355, 16. Пат. Печ., 34.


чс 10 ВЗ=1 ЕВ=3 ЕВБ=1 Трб=2 Проч=1


gr извну́трь: ADV;