и҆звнꙋ́трь
и҆звнꙋ́трь [извнутрь]
od изнутри
Дч* нареч. с внутренней части, изнутри. и҆звнꙋ́трь бо ѿ се́рдца человѣ́ческа помышлє́нїѧ ѕла̑ѧ и҆схо́дѧтъ (Марк. 7, 21□).
Фл ‹Извнутрь›, ‹извнутрьуду›, нар. и пред. ▸ Извнутри; (?)снаружи. ◂ Супр., 355, 16. Пат. Печ., 34.
чс 10 ВЗ=1 ЕВ=3 ЕВБ=1 Трб=2 Проч=1
gr извну́трь: ADV;