и҆згла́дитисѧ
и҆згла́дитисѧ [изгладитися]
СЦРЯ ‹изглажда́тися› ‹да́юся›, ‹да́ешися›; ‹изгла́дитися›, гл. стр. Церк. 1) ▸ Быть изглаждаему. ◂ Яко же изглаждается алавастръ. 4 Царств. XXI. 13.□ 2) * ▸ Быть уничтожаему, исключаему. ◂ Помяни заповѣди моя, и да не изгладятся отъ сердца твоего. Тов. IV. 19.□
Фл ‹Изглаждатися›, ‹изгладитися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘изглаждати’, ‘изгладить’. ◂ 4 Цар., 21, 13.
Дерив Возвр. к и҆згла́дити
чс *
gr изгла́дитися: V,pf,intr,med; :