и҆зринове́нїе

и҆зринове́нїе [изриновение]


od извержение, изгнание


Дч* сущ. извержение или изгнание. и҆ ви́дѣша тебѣ̀ словеса̀ сꙋ́єтнаѧ и҆ и҆зриновє́нїѧ (Плач. Иер. 2, 14).


СЦРЯ ‹изринове́ніе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Дѣйствіе изринувшаго. ◂


Фл ‹Изриновение›. Совр. нет. ▸ Извержение, изгнание. ◂ Плач Иер. 2, 14.


чс 1


gr изринове́ніе: S,n,inan; :