и҆зсѣца́тисѧ

и҆зсѣца́тисѧ [изсецатися]

Фл ‹Ис(с)ецати(ся)›. Совр. нет. ▸ Высекать(ся); рассекать(ся). ◂ Зогр., Л. 19, 27. Прол. Авг., 12.

Дерив Возвр. к и҆зсѣца́ти

чс -

См. изсѣца́ти: