и҆зсѣца́тисѧ
и҆зсѣца́тисѧ [изсецатися]
Фл ‹Ис(с)ецати(ся)›. Совр. нет. ▸ Высекать(ся); рассекать(ся). ◂ Зогр., Л. 19, 27. Прол. Авг., 12.
Дерив Возвр. к и҆зсѣца́ти
чс -
См. изсѣца́ти:
и҆зсѣца́тисѧ [изсецатися]
Фл ‹Ис(с)ецати(ся)›. Совр. нет. ▸ Высекать(ся); рассекать(ся). ◂ Зогр., Л. 19, 27. Прол. Авг., 12.
Дерив Возвр. к и҆зсѣца́ти
чс -
См. изсѣца́ти: