и҆спроверга́тисѧ

и҆спроверга́тисѧ [испровергатися]

Фл ‹Испровергатися›, ‹испровергнутися›. Совр. нет. ▸ Опрокидываться. ◂ Кн. Степ., 646.≈

чс -

См. испроврещи́ся:, и҆спрове́ргнꙋтисѧ, и҆спроверга́ти