и҆спроверга́тисѧ

и҆спроверга́тисѧ [испровергатися]


Фл ‹Испровергатися›, ‹испровергнутися›. Совр. нет. ▸ Опрокидываться. ◂ Кн. Степ., 646.≈


чс -

См. испроврещи́ся:, и҆спрове́ргнꙋтисѧ, и҆спроверга́ти