и҆спрове́ргнꙋтисѧ

и҆спрове́ргнꙋтисѧ [испровергнутися]


Фл ‹Испровергатися›, ‹испровергнутися›. Совр. нет. ▸ Опрокидываться. ◂ Кн. Степ., 646.≈


чс -

См. испроврещи́ся:, и҆спроверга́тисѧ, и҆спрове́ргнꙋти