келе́йникъ

келе́йникъ [келейник]

Фл ‹Келейник›. ▸ Прислужник при игумене, архиерее; тот, кто живет в келье, в скиту. ◂ Пат. Печ. Срезн.

чс *

gr келе́йникъ: S,m,anim; :