ки́товъ
ки́товъ [китов]
Дч* ‹ки́тъ› сущ. (греч. τὸ κῆτος, от χάσχω — зияю) — всякая огромная рыба, кит; прил. китов. И҆ бѣ̀ і҆ѡ́на во чре́вѣ ки́товѣ трѝ дни̑ и҆ трѝ нѡ́щи (Ион. 2, 1□). И҆ повелѣ̀ гдⷭ҇ь ки́тови, и҆ и҆зве́рже і҆ѡ́нꙋ на сꙋ́шꙋ (Ион. 2, 11□).
ГлтНЗ (κήτους, ceti) – китов (кита). Мф 12:40□ ꙗ҆́коже бо бѣ̀ і҆ѡ́на во чре́вѣ ки́товѣ.
чс 9 МнП=1 МнК=5