косноѧзы́чїе
косноѧзы́чїе [косноязычие]
Фл ‹Косноязычие›. ▸ Расстройство речи, невнятная, неправильная речь. ◂ Жит. Ант. С. Ц., 24.
чс *
gr косноязы́чіе: S,n,inan; :
косноѧзы́чїе [косноязычие]
Фл ‹Косноязычие›. ▸ Расстройство речи, невнятная, неправильная речь. ◂ Жит. Ант. С. Ц., 24.
чс *
gr косноязы́чіе: S,n,inan; :