напоѧ́тисѧ
напоѧ́тисѧ [напоятися]
РусXI-XVII ‹Напаятися› и ‹напоятися›. 1. ▸ Утолять жажду. ◂
2. ▸ Получать влагу, жизненные соки. ◂
3. ▸ Пропитываться (жидкостью). ◂
чс *
gr напоя́тися: V,ipf,intr,med; :
напоѧ́тисѧ [напоятися]
РусXI-XVII ‹Напаятися› и ‹напоятися›. 1. ▸ Утолять жажду. ◂
2. ▸ Получать влагу, жизненные соки. ◂
3. ▸ Пропитываться (жидкостью). ◂
чс *
gr напоя́тися: V,ipf,intr,med; :