наси́фъ [насиф]
od начальник, стражник
Алекс ‹наси́фъ› и ‹наси́въ›, 3 Цар: 4. 19□. Евр. толкуется: приставникъ или начальникъ. 1 Цар: 13. 3□. значитъ стражу поставленную.
чс 1
gr наси́фъ: S,m,anim,persn; sg,nom