наче́рпати

наче́рпати [начерпати]

СЦРЯ ‹начерпава́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›; ‹начерпа́ти›, гл. д. Церк. ▸ Начерпывать. ◂ Бѣ же инъ старецъ отшельникъ, пребывая въ оной странѣ, и начерпая чашу воды, и во время снѣди его превращашеся чаша. Прол. Іюня 20.

чс *

gr наче́рпати: V,pf,tran; :