невѣ́ровати
невѣ́ровати [неверовати]
Фл ‹Неверствовати›, ‹неверовати›. Совр. нет. ▸ Не верить. ◂ Супр., 500, 20. Усп. сб., 273 а 27.
чс *
gr невѣ́ровати: V,ipf,tran; :
См| невѣ́ровавшїй
невѣ́ровати [неверовати]
Фл ‹Неверствовати›, ‹неверовати›. Совр. нет. ▸ Не верить. ◂ Супр., 500, 20. Усп. сб., 273 а 27.
чс *
gr невѣ́ровати: V,ipf,tran; :
См| невѣ́ровавшїй