невѣ́ста
невѣ́ста [невеста]
od невеста, 2. девица, 3. невестка, сноха, 4. церковь Христова
Алекс ‹невѣ́ста›, иногда значитъ сыновнюю или братнюю жену, то есть невѣстку. Кормч: 40. 6.
САР-1 ‹НЕВѢ́СТА›, ты. с. ж.
1) Дѣвица или вдова сговоренная въ замужество.
‹Имѣя невѣсту, женихъ есть›. Іоан. III. 29.□
‹Богатая невѣста›.
2) Дѣвица приспѣвшая къ замужству, хотя еще и не назначена въ оное.
‹У него дочь уже невѣста›.
3)Въ Сл. языкѣ означаетъ Невѣстку.
‹Пріидохъ разлучити человѣка на отца своего, и дщерь на матерь свою и невѣсту на свекровь свою›. Матѳ. X. 35.□
‹Невѣ́ста Христова›. * Въ церковныхъ книгахъ придается названіе сіе
1) Церкви.
2) Святымъ мученицамъ, страданіемъ своимъ за вѣру сподобившимся вѣнца нетлѣннаго.
→САР-1 т.4, с.478
ГлтНЗ (νύμφη, nurus, spousa) – невеста; невестка (сыновняя или братняя жена). Мф 10:35□ и҆ невѣ́стꙋ (nurus) на свекро́вь свою̀ (невестку с свекровью ее).
чс 130 ВЗ=2 ЕВ=1 АП=1 ЕВБ=1 Окт=6 МнП=6 МнО=9 МнС=2 МнК=50 ТрП=6 ТрЦ=1 Трб=2 Тип=3 ПрБ=1 Проч=7