послѣ́докъ

послѣ́докъ [последок]

od напоследок

Дч* нареч. напоследок; последний. въ послѣ́докъ дні́й си́хъ гл҃а на́мъ въ сн҃ѣ (Евр. 1, 2□).

САР-1 ‹Послѣ́докъ›, дка. с. м.
Конецъ или послѣдованіе.
‹Въ послѣдокъ дній сихъ глагола намъ›. Евр. I. 2.□
→САР-1 т.4, с.1011

чс 50 ВЗ=6 АП=1 АПБ=1 МнП=2 МнС=1 МнК=7 ТрП=1 Трб=1 ПрБ=2

gr послѣ́докъ: S,m,inan; sg,nom/acc